Отдавна в пазарджишката околия статутът на село Дебръщица е на място, което отдава голямо значение на просвещението. През 1850-та Ангел Попов открива килийно училище, в което се изучава един от видните граждани на Пазарджик – Ангел Чоперков. Само десет години по-късно се стига до откриването на още едно школо и по този начин се дава път на образованието. Панталей Иванов от Копривщица е учителят, който поема ролята на просветител за децата непосредствено след Априлското въстание. Когато избухва войната между Русия и Османската империя от 1877-ма, училището е затворено по принуда. Двуетажна училищна сграда с три стаи се строи след края на войната между страната ни и Сърбия през 1885-та, завършила благополучно за родната ни армия. Когато през 1928-ма има голямо земетресение, училищната сграда е негодна за употреба, но скоро се отпускат средства за градеж на нова. Още на следващата 1929-та църквата подарява един от своите парцели и училището започва да функционира.
На 24-ти май 1924-та в Дебръщица е открито читалище, което носи името на светите братя Кирил и Методий. Самодейците от Радилово стават причина за откриването на сградата, като те изнасят на сцена пред публика пиесата Милуш войвода. Непосредствено след представлението жизнени и самодейни млади хора от селото изпращат един от тях – Борис Македонски – да записва желаещи членове за читалището. На първи юни се провежда първото учредително читалищно събрание, като за място е избрано старото училище. Веднага се дават старт на различни културни инициативи и на театралното изкуство, като дори се стига и до представянето на първа пиеса изцяло от читалището. Тя се нарича Разорен дом и бива изнесена през 1925-та в сайванта на един от видните местни жители. После идва ред и на гостуването в близките села, където също се изнасят пиеси. Ако има достоен за отбелязване факт, това е в богатата дейност на читалището въпреки липсата на материална база. Едва през 1929-та е построен нов голям салон, в резултат на което читалищната дейност може да се прехвърли там. С цел да се събират средства и дарения, се провеждат различни събития. Още повече помагат и настоятелите, винаги готови да помогнат материално.
През 1944-та за пръв път в Дебръщица отваря врати и лятна детска градина. Тя на първо време се помещава в училището, а три години по-късно градината прераства в работеща по цял ден. Надежда Михнева е емблематична детска учителка, която остава в сърцата на местните жители като виден техен съселянин. В продължение на няколко години градината е на издръжката на трудовото кооперативно стопанство. Иначе Михнева става известна сред хората и като Забавачката Дешка. В разгара на лятото тук функционира открит плувен басейн, който представлява атракция за местните и за гостите на селото. Има и няколко на брой малки хотели, които предлагат стаи за посетители и ресторанти за хранене. Два събора се провеждат по традиция всяка година – на 18-ти август се честват светите мъченици Фловър и Храбър. На седми юли пък се отбелязва празникът на великомъченица Неделя, който по-рано е в местността Градището. С годините обаче се мести в централната селска част.
